ПОДГОЛЕМЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; подголемя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се и подголемèя се, -èеш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. подголемя̀л се, -а се, -о се, мн. подголемèли се, св., непрех. Диал. Възгордявам се; големея се, подгордявам се, възголемявам се. Те го гледат малко от долу нагоре. Не защото са насядали направо на камъните, а на него му се струва, че защото очакват той да се подголемее. В. Ченков, ЗХ, 92. Просто хора роднини си ходеха на гости, разменяха си пожелания и подаръци. Едните, за да докажат, че не са се подголемили; другите, за да покажат, че и те знаят как се посреща и изпраща. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 536. Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. КН, 1873, 35. Бог направил ангелите добри. Но един от първите ангели се подголемил, та намислил да се мери с Бога и след това зел да му се опира и да го клевети. Д. Манчев, НН (превод), 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)